Постването на публикации в блога, лично за мен, се оказа по-трудна задача, отколкото си представях :). Тази публикация също я пиша по нощите, иначе никога няма да излезе на бял свят.
В крайна сметка, важен фактор за написването на една публикация, се оказва това да стане непосредствено след приготвянето на дадено ястие. Мислите ни свързани с него, все още са пресни, както и самата рецепта. Не знам за вас, но аз често решавам да слагам разни неща в последния момент, да си променям рецептата, ако следвам такава и в крайна сметка не обичам да следя какво количество черен пипер или домати от консерва съм сложила (ако аз си измислям рецептата), защото намирам чар в това нещо. Да слагаш каквито съставки решиш, да хвърлиш цялото си желание за постигане на добър резултат и накрая да изнендаш дори себе си. Мисля, че много хора харесват този стил на готвене.
Не си мислете обаче, че само хвърлям и накрая получавам нещо като от снимките, които ви показвам :D. Хвърлям, когато знам, че мога да го направя. Но преди всичко Мисля.
Мисля какво искам да постигна. Ако става въпрос за десерт си представям вкуса, който искам да се получи, каква ще бъде текстурата, както и какво ще усетим, когато вкусим от десерта. Или поне се опитвам да си представя. Дори само докато мисля за тези 3 важни неща, вече знам, че ще имам добър резултат накрая, което пък от своя страна ми дава стимул смело да експериментирам :). Искам да ви кажа, че следвайки тази практика, съм постигала страхотни резултати. Това нещо има резултат, ако все пак вече имате някакъв опит, чувствате се по-уверени, с 2 думи, всичко с времето си. Просто трябва да имаме търпение.
Аз имах търпението да спра да правя изгорели неща (вече ви разказах в по-предишна публикация) и днес всъщност ще ви разкажа за един основен герой в моите кулинарни приключения, който вече има само златист загар, а не прегорял 
Разбира се, става дума за моите любими тиквички!
Историята на тези тиквички започва доста по-отрано, още от моето детство. Едно от малкото неща, които хапвах и в тинейджърските години и продължажам да обожавам и до ден днешен. И тъй като майка ми ги приготвя наистина страхотни, нямаше как преди няколко години да не бъдат сред 1-вите ми опитни зайчета. Милите какво са изтърпяли 😀 Въпреки всичко, успях да превъзмогна изгариящия период ( с две думи подобрих моите си умения). И продължавам да ги приготвям и до този момент.
Последният път обаче, реших да експериментирам, защото знаем че това ни кара да вървим нагоре. Е, понякога падаме, но важното е да станем :). Така реших, че е време да променя рецептата, за да я направя още по-добра и взе, че се получи. Реших да добавя заливка от яйца, кисело мляко и пармезан, която е причината за тази апетитна златна визия.
Единственият проблем е, че може сами да си язядете една тавичка и за другите да не остане 😀
Tиквички на фурна
Ingredients
- Необходими продукти:
- 2 тиквички
- 2 яйца
- 4 с.л. кисело мляко
- 30-40 г пармезан
- зехтин
- сол
- червен пипер
- брашно за овалване на тиквичките
- За 2 порции млечна салата:
- 1 кисело мляко
- 2 средно големи краставици
- сол
- черен пипер
- лимонов сок
- орехи и магданоз за декорация (по желание)
Instructions
Загрейте фурната на 250 градуса. Сипете малко зехтин в не много голяма тава. С помощта на кухненска хартия разнесете зехтина из цялата тава.
Обелете тиквичките, нарежете ги на кръгчета. Посолете ги добре със сол. Прехвърлете ги в гевгир, като под него сложите някаква чиния или купа. Оставете тиквичките за 1/2 час да пуснат от водата си. След това ги измийте. В купа смесете брашното с червения пипер. Започнете да овалвате тиквичките и да ги редите спираловидно.
Ако обичате по-солено, може да ги поръсите с щипка сол. Полейте ги със струйка зехтин. Сложете тиквичките да се изпекат напълно, за около 1/2 час.
За да приготвите заливката, в купа разбийте яйцата и киселото мляко, поръсете с малко червен пипер. Изсипете сместа върху тиквичките. Настържете отгоре пармезана. Запечете, докато ястието придобие приятен загар.
За млечната салата, изсипете в купа киселото мляко, нарежете краставиците на кубчета. Подправете на вкус със сол, черен пипер и малко прясно изстискан лимонов сок. Разбъркайте салатата и прехвърлете в две високи чаши за вино (ако имате по-широки, по-добре). Вземете няколко ореха, натрошете ги с пръсти на по-малки парченца. Поръсете салатата с тях и с листенца магданоз.
Може да сервирате още с хубава зелена салата, тъй като парчетата стават наистина тънички и за да се заситите трябва да изядете по половин тава на човек 😀 . Аз лично ставах 2 пъти от масата, за да си слагам още и така си изядох сама половин тавичка.
Ако искате да приготвите ястието за повече хора, може да използвате по-голяма тава. Сложете 3 или 4 тиквички, толкова колкото успеят да се поберат. А за заливката, удвоете дозата на продуктите.
Не пропускайте сезона на тиквичките, за да приготвите още вкусни и лесни ястия с тях!
Бон апети! 😉
(No Ratings Yet)
Loading...
Leave a Reply