Преди няколко седмици имах възможността да се докосна до прекрасния вкус на италианската кухня, представена от ръцете на един от най-добрите италиански готвачи – Шеф Роберто Дал Сено. Още от сега ще си призная, че десертът е това, което ме спечели на 100 % :).

Събитието се състоя в ресторант Таланти на кулинарна академия HRC, където шеф Роберто е бил поканен да преподава на учениците, след което заедно са сътворили прекрасната вечеря.

“След много години в чужбина, включително Париж и Токио, шеф Роберто дал Сено се връща вкъщи като главен готвач на новия St.Regis във Венеция, Италия – хотел разположен на собствен частен остров в лагуната на Венеция. Апартаментите на комплекса са в исторически сгради в близост до църква от 15-ти век, а към заведенията на комплекса принадлежи и награждаваният ресторант Acquarello.”

И какъв късмет трябва да има човек, за да го заболи стомаха, точно преди такава изискана вечеря. Ами явно лош. Но както се казва, животът не е концерт пожелание. Въпреки всичко успях да си изям почти всичко :). Не се знаеше кога пак ще имам подобна възможност.

Още един минус (мисля, че пак беше до късмет) от вечерта, е че бяхме на 2-рия етаж от ресторанта и там обстановката определено не беше като на първия. Не заради друго,а защото на 2-рия липсваха камината от първия, пълната зала с щастливи посетители и възможността да дадем овациите си на главния готвач, когато той излезе пред всички.

От 2-рия етаж само чухме аплодисменти и си представихме атмосферата на еуфория долу В крайна сметка успях да зърна за секунда шеф Роберто, когато дойде да вземе палтото си, преди да си тръгне. Ако не се притеснявах, най-вероятно щях да се опитам да го спра и лично да го поздравя за добрата вечеря :).

И след като вече добихте някаква представа за обстановката и не чак толкова добрия ми късмет, е време да ви разкажа и покажа какво беше менюто. Въпреки че в залата имаше само 2-3 заети маси и 2-ма почти не отлъчващи се сервитиьора, ми беше леко неудобно да правя много снимки. Все пак успях да направя няколко.

Цялото меню е под надслов – “Усещане за Венеция”.

Започвам с първото ястие, след което почти нямах нужда от второ

Зимна градина:
Комбинации от пушени, карамелизирани и жарени върху горещи въглища зеленчуци, пяна от моцарела и хрупкава пръст.

Моята половинка, която ме придружаваше на вечерята, определно стана фен на хрупкавата пръст. На мен пък фаворит ми бяха самите зеленчуци. С парченце хляб и бяло вино бяха чудесно предястие, даже доста засищащо. Можех и само това да вечерям, но мисълта за нещата, които предстояха ми даваше сили да продължа 😀

Горска приказка:
Поширано яйце, приготвено на ниска температура, пяна от пармезан и хрупкава пудра от прошуто.

Може би това е ястието, което ни направи най-силно впечатление, защото определено не бяхме опитвали такова. Толкова фино и нежно беше, че дори не разбрах, че основата е била от картофено пюре с трюфел. Едва днес го разбрах след като намерих един репортаж за събитието, който ще ви споделя накрая. Това ястие беше истинско блаженство за небцето и определено ми се иска да науча рецептата за неговото приготвяне. Ако пропуснете да изгледате репортажа после, ще споделя, че яйцето се готви на ниска температура с черупката.

Идеята за пудра от прошуто пък ме инспирара да пробвам нещо подобно наскоро. Изпозлвах бекон, което направи резултата доста натрапчив. Взех бекон, който нарязах на тънко и изпекох на тиган, докато стане хрупкав. След това го смлях в чопър, за да стане на пудра. Да получи се, но накрая крем супата, в която го сложих имаше доста тежък вкус. Другият път ще пробвам с прошуто :).

Средиземноморското пътешествие:
Равиоли пълнени с пушен патладжан, сирене бурата и суров доматен сос

Това ястие за жалост няма как да ви го покажа на снимка, защото се сетих, че трябва да го снимам чак след като започнах да ям от него. След това вече нямаше завършен вид и си спестих снимката. Аз съм голям почитател на равиолите, особено в сос от сирена. Тези не бяха такива, бяха по-скоро с по-класически и ненатрапчив вкус. Доста леки наистина.

И те бързо свършиха, защото любопитството ни за следващото предложение, беше доста голямо и имаше защо.

Глътка свежест:
Босилеково сорбе и бонбони от лимон

Това е още едно от нещата, които опитвахме за първи път и бяхме очаровани. Името на това сорбе го описва много добре. Толкова свежо, че не искаш да свършва. Определено ме мотивира да изпробвам да си направя такова през лятото. Тогава може и да са няколко глътки 😉

Венецианска ферма:
Агнешко филе с хрупкава коричка от кафе, сладко-кисел лук, пюре от моркови, тънка гофрета от полента

Това ястие бих го определила като за ценители. За жалост това е единственото нещо, което не беше по моя вкус. Интересно наистина, но не за всеки. Причина за това е, че беше алангле, а кафето го правеше тежко. В последно време забелязвам някаква тенденция в приготвянето на различни меса с кафе или в марината от кафе. Истината е, че след всички леки и приятни ястия, това не ми се вписваше, но в крайна сметка това си беше основно ястие и трябва да си тежи на мястото и да се откроява като такова. Сигурна съм обаче, че на много други от посетителите се е харесало. Все пак ще кажа, че пюрето от моркови и полентата бяха много вкусни.

Много ми се искаше основното да беше някаква риба, първо защото много обичам и второ, защото съм сигурна, че щеше да е много интересно приготвена. Предполагам, че може да е отпаднало като вариант заради комбинацията с млечни продукти. От друга страна, кафето от агнешкото ни препраща към десерта, който също беше с кафе.

Друго мое наблюдение е, че при повечето такива гурме вечери за основно се използва патешко, свинско или агнешко, а рибата остава на заден план. Е, ще чакам и това да се случи

В чест на капучиното:
Ванилова пяна, сладолед с канела, бисквитки с желирано кафе

Стигнахме до кулминацията на вечерта – десертът. Като един голям почитател на приготвянето на сладки неща, определено нямах търпение за него. Аз започнах от трюфелите, макар че обратното може би щеше да е по-добре. Но нямаше как да е иначе, след като моята половинка вече се превъзнасяше по тях. Шоколадовият определено спечели сърцата ни, имаше страхотен вкус. Другите два бяха малко по-семпли, за контраст, но също много приятни. Италианският сладолед обаче е нещо, което задължително трябва да опитате или поне този. Лек и ефирен, с две думи блажен. Казвам го като един не чак толкова голям почитател на сладоледа, но този нямаше нищо общо с тези, които бях опитвала до сега. Тайната беше в пяната отгоре, която имаше за цел да имитира капучино. На дъното на сладоледа се криеше изненада – желирано, горчиво кафе, което пак създаваше контраст между вкусовете.

Така приключи нашето кулинарно – вкусово преживяване. Бих стиснала ръката на шеф Роберто, дори само заради десерта.

В заключение, това с което ни спечели цялата вечеря беше композицията в избора на някои от съставките. Също както в изкуството имаше мотив, който се следва през цялото време – пяна, пудра, ефирност. Като хора, които се занимават с дигитален арт, бяхме щастливи за пореден път да се убедим, че готвенето не е просто начин за задоволяване на глада, а е изкуство, което може да бъде представено най-добре само от влюбените в него.

Репортаж с шеф Роберто.