Мотивацията

Казват, че началото на нещо ново винаги е трудно и затова често отлагаме хубавите неща в живота.
Причините могат да бъдат много – липса на достатъчно мотивация, неоправдани страхове и извинения от всякакъв род. И за да бъда честна, ще си призная, че и аз съм сред хората с извинения Трябваше ми половин година, за да напиша тази първа статия.

Представете си някой да направи специално за вас сайт и този невероятен подарък да бъде точно за рождения ви ден, а вие толкова дълго да отлагате началото на неговото вписване. Извинение за това няма!

Проблясъка

Разбира се, в един момент човек се пробужда от дълбокия си сън и решава, че ще излезе извън комфортната си зона и тогава започват да му се случват хубави неща И при мен така се получи и затова реших, че е време всички онези сладки и солени ястия, които радват мен и моята половинка, да бъдат споделени с вас.

Човек трябва да уважава храната, защото тя е тази, която ни дава сили да се радваме на живота. А за всички начинаещи в кухнята, мога да ви уверя, че нищо друго не действа така сплотяващо на хората, както домашно приготвената храна, направена с много любов.

Първи опити в кухнята

Моят дебют в кухнята обаче не беше особено впечатляваш. До първите години от моето студентство, това което можех да приготвя бяха варени картофи, пържени яйца и май се изчерпах

Докато живеех с моите родители, с майка ми приготвяхме толкова любимия ми сладък салам, пица с бъркано тесто, останала все още в моето меню, негърче (или днешното брауни) и спомени за други неща нямам.

Първите ми опити да спечеля сърцето на моята половинка с храна не пожънаха особен успех Добре, че храната не е била решаващ фактор тогава. Но любовта му все пак явно е била доста силна, след като веднъж яде от моята бетонена пица. Ами да, тя беше станала твърда като строителен материал, даже аз не исках да ям от нея. Но той я изяде и тогава разбрах, че този човек е готов да изяде всичко заради мен и проблеми с него в това отношение няма да имам 😀

Е, за моя радост бетонените пици и прегорелите тиквички на фурна са вече в миналото (бях сигурна, че е заради печката, но не ми вярваха ). След като сменихме печката и аз започнах да прекарвам повече време вкъщи, интересът към готвенето не закъсня. Силата на интернет си каза думата, малко след това и на кулинарните блогове, от които съм научила и продължавам да уча толкова много и разбира се, любимият ми канал – 24 kitchen.

С приказките спирам дотук, за да ви покажа малко снимки от архива ми, който вече е доста голям. Добре, че са фотографиите  да ми/ни припомнят какво сме хапвали, че даже и аз като видя някои от  снимките и се чудя кога съм го приготвяла даденото ястие 😀

Официално добре дошли в моя блог, надявам се, че ще ви бъде интересно и ще ме навестявате често