Преди месец и половина бях поканена от HRC Culinary Academy да участвам на един много интересен клас по Корейска кухня. Класът беше организиран съвместно от посолството на Република Корея в България, HRC Culinary Academy и гостоващи шеф готвачи от Корея. Любезните домакини ни посрещнаха в страхотна атмосфера, с прекрасно аранжирани маси и бюфети, на които бяха изложени няколко корейски ястия.

Почерпиха ни с ароматни чайове за добре дошли.

Чак като се прибрах и разгледах снимките се зачудих защо не съм опитала този вкусен десерт. Но тогава бях развълнувана от приятната атмосфера и исках да снимам всичко, което беше така красиво подредено.

След като се събрахме всички гости и след като ни приветстваха за добре дошли, се преместихме в кухнята на Академията. Там няколко шеф готвачи ни показаха как се приготвят няколко вида корейски ястия.

Започнахме с приготвянето на Mandu. Toва е дъмплинг – малки парчета тесто, които са пълни с пълнеж. Тестото трябва да е доста тънко и се прави от пшенично брашно. Оставя се празен борд на тестото, който се маже с вода, а в средата се слага пълнеж. След това всички крайща на тестото се прегъват навътре, така че да се залепят един за друг. Мандуто може да се сготви на пара (използват се бамбукови кошници) или да се изпържи. Това, което приготвихме ние беше сготвено на пара.

Тук може да видите как изглеждат питките от тесто (да, тези цветните). Има и няколко, напълнени с пълнеж на снимката и затворени, но не се виждат ясно. Как изглежда сготвеното манду може да видите на една от последните снимки в статията.

Следващото ястие, което приготвихме беше Кимчи. Това ястие е корейският еквивалент на нашата туршия. Приготвя се от мариновано корейско зеле и ряпа, подправено със сол, червен пипер, чесън, джинджифил, зелен лук, скариди (може и да пропускам някоя съставка). Всички изброени съставки без зелето и ряпата се пасират. И накрая се смесват със зелето и ряпата.

Част от демонстрацията как се приготвя кимчи.

Като цяло не обичам туршия (ненавиждам е по-точната дума, заради миризмата 😀 ), но кимчи, разбира се, се престраших да опитам. Ако се консумира самостоятелно е доста пикантно (поне за моите вкусове), затова добре си пасна с жулиените от сварено свинско, което беше приготвил единия шеф готвач. Доколкото разбрах тази комбинация е част от традициите за консумиране на кимчи.

Последното ястие, което приготвихме се казва Гимбап. Представлява листа нори (листа от морски водорасли) върху, които се разпръсква ориз. Отгоре се слага слой от спанак, мариновани репички, моркови, яйца, говеждо месо и др. и накрая се завива на руло като суши. На пръв поглед и изглежда точно като суши, но се оказва, че е много обидно за корейците, ако го наречете така.
Разликите, които открих, докато го приготвяхме е, че в маринатата за ориза не се слага захар, както е при сушито. Също така, накрая не се консумира със соев сос. И точно заради липсата на соев сос малко се затрудних с преглъщането на гимбапа, но предполагам, че има значение точно какви съставки ще избереш да комбинираш вътре. Ние опитахме от това ястие, което сами си бяхме приготвили. Щеше да ми е интересно да опитам например от гимбапа, който направи нашия инструктор, за да видя дали има разлика.
Докато си завивах едното руло гимбап, за първи път, листата ми не се залепиха добре (суши съм правила не малко пъти). За да се залепят листата при завиване, малък борд по края на листото се “намазва” с вода, но след като сте започнали да завивате рулото, а не преди това. Попитах нашия инструктор, защо не ми се получи и той ми каза, че парата от ориза ми е излезнала (тогава май първо си намазах листото с вода и после започнах да навивам, явно в това беше грешката). Оризът се разпределя на 2/3 от листото. Важно е, когато започнете да навивате рулото, ръбът на листото, който е бил по-близо до вас, да съвпадне точно с края на ориза. Това мисля, че ми се получи. Друго ново за мен беше, че рулата режехме с назъбен нож за хляб.

Не можах да направя снимка от самия процес на приготвяне на гимбапа, защото бях заета да слушам и да навивам рула после. 😀 Но се надявам, че добихте представа, особено, ако някога сте приготвяли суши.

С това приключихме процеса на готвене и се върнахме в красиво аранжираната зала за гости, за да опитаме от тази нова за нас кухня.

А това беше целият корейски екип от гост готвачи.

И част от нашите наистина любезни домакини!

Шеф Анри Донно, който преподава на студентите в HRC Academy.

Това събитие беше едно от най-интересните, на които съм присъствала! Затова искам да благодаря на екипа на HRC Academy и на посолството на Република Корея в България за изключителната покана!
По време на събитието се запознах с много приятни момичета, сред които беше и Ивелина Иванова – главен учител в кулинарно училище Меню и шеф-готвач на списание Меню и menumag.bg. Ивелина е човек, от който може да почерпиш много опит, затова се надявам отново да се срещнем с нея в бъдеще.

Така всичко приключи плюс един буркан с кимчото, което приготвихме и си взехме за вкъщи.

Хубавата емоция от това събитие обаче остава за дълго!

Поздрави,
Ани от Kulinarendom!