Преди месец и половина бях поканена от HRC Culinary Academy да участвам на един много интересен клас по Корейска кухня. Класът беше организиран съвместно от посолството на Република Корея в България, HRC Culinary Academy и гостоващи шеф готвачи от Корея. Любезните домакини ни посрещнаха в страхотна атмосфера, с прекрасно аранжирани маси и бюфети, на които бяха изложени няколко корейски ястия.

Почерпиха ни с ароматни чайове за добре дошли.

Чак като се прибрах и разгледах снимките се зачудих защо не съм опитала този вкусен десерт. Но тогава бях развълнувана от приятната атмосфера и исках да снимам всичко, което беше така красиво подредено.

След като се събрахме всички гости и след като ни приветстваха за добре дошли, се преместихме в кухнята на Академията. Там няколко шеф готвачи ни показаха как се приготвят няколко вида корейски ястия.

Започнахме с приготвянето на Mandu. Toва е дъмплинг – малки парчета тесто, които са пълни с пълнеж. Тестото трябва да е доста тънко и се прави от пшенично брашно. Оставя се празен борд на тестото, който се маже с вода, а в средата се слага пълнеж. След това всички крайща на тестото се прегъват навътре, така че да се залепят един за друг. Мандуто може да се сготви на пара (използват се бамбукови кошници) или да се изпържи. Това, което приготвихме ние беше сготвено на пара.

Тук може да видите как изглеждат питките от тесто (да, тези цветните). Има и няколко, напълнени с пълнеж на снимката и затворени, но не се виждат ясно. Как изглежда сготвеното манду може да видите на една от последните снимки в статията.

Следващото ястие, което приготвихме беше Кимчи. Това ястие е корейският еквивалент на нашата туршия. Приготвя се от мариновано корейско зеле и ряпа, подправено със сол, червен пипер, чесън, джинджифил, зелен лук, скариди (може и да пропускам някоя съставка). Всички изброени съставки без зелето и ряпата се пасират. И накрая се смесват със зелето и ряпата.

Част от демонстрацията как се приготвя кимчи.

Като цяло не обичам туршия (ненавиждам е по-точната дума, заради миризмата ), но кимчи, разбира се, се престраших да опитам. Ако се консумира самостоятелно е доста пикантно (поне за моите вкусове), затова добре си пасна с жулиените от сварено свинско, което беше приготвил единия шеф готвач. Доколкото разбрах тази комбинация е част от традициите за консумиране на кимчи.

Последното ястие, което приготвихме се казва Гимбап. Представлява листа нори (листа от морски водорасли) върху, които се разпръсква ориз. Отгоре се слага слой от спанак, мариновани репички, моркови, яйца, говеждо месо и др. и накрая се завива на руло като суши. На пръв поглед и изглежда точно като суши, но се оказва, че е много обидно за корейците, ако го наречете така.
Разликите, които открих, докато го приготвяхме е, че в маринатата за ориза не се слага захар, както е при сушито. Също така, накрая не се консумира със соев сос. И точно заради липсата на соев сос малко се затрудних с преглъщането на гимбапа, но предполагам, че има значение точно какви съставки ще избереш да комбинираш вътре. Ние опитахме от това ястие, което сами си бяхме приготвили. Щеше да ми е интересно да опитам например от гимбапа, който направи нашия инструктор, за да видя дали има разлика.
Докато си завивах едното руло гимбап, за първи път, листата ми не се залепиха добре (суши съм правила не малко пъти). За да се залепят листата при завиване, малък борд по края на листото се “намазва” с вода, но след като сте започнали да завивате рулото, а не преди това. Попитах нашия инструктор, защо не ми се получи и той ми каза, че парата от ориза ми е излезнала (тогава май първо си намазах листото с вода и после започнах да навивам, явно в това беше грешката). Оризът се разпределя на 2/3 от листото. Важно е, когато започнете да навивате рулото, ръбът на листото, който е бил по-близо до вас, да съвпадне точно с края на ориза. Това мисля, че ми се получи. Друго ново за мен беше, че рулата режехме с назъбен нож за хляб.

Не можах да направя снимка от самия процес на приготвяне на гимбапа, защото бях заета да слушам и да навивам рула после. Но се надявам, че добихте представа, особено, ако някога сте приготвяли суши.

С това приключихме процеса на готвене и се върнахме в красиво аранжираната зала за гости, за да опитаме от тази нова за нас кухня.

А това беше целият корейски екип от гост готвачи.

И част от нашите наистина любезни домакини!

Шеф Анри Донно, който преподава на студентите в HRC Academy.

Това събитие беше едно от най-интересните, на които съм присъствала! Затова искам да благодаря на екипа на HRC Academy и на посолството на Република Корея в България за изключителната покана!
По време на събитието се запознах с много приятни момичета, сред които беше и Ивелина Иванова – главен учител в кулинарно училище Меню и шеф-готвач на списание Меню и menumag.bg. Ивелина е човек, от който може да почерпиш много опит, затова се надявам отново да се срещнем с нея в бъдеще.

Така всичко приключи плюс един буркан с кимчото, което приготвихме и си взехме за вкъщи.

Хубавата емоция от това събитие обаче остава за дълго!

Поздрави,
Ани от Kulinarendom!

През 2016г. ми се случиха толкова много хубави неща в кулинарен аспект, че не знам откъде да започна. Затова ще карам по хронологичен ред. Даже пишейки тези първи редове се сещам, че тези неща всъщност са много повече отколкото си мисля.

Първото и едно от най-запомнящите се събития през годината, беше презентацията ми в CoКitchen. По това време и по-точно в края на 2015 и началото на 2016, имах шанса да приготвям някои мои сладкиши в CoКitchen (споделена кухня).

Рецептата и изпълнението на тортата е моя, но крайната презентацията беше на един колега от CoKitchen.

Много приятен опит, за който наистина съжалявам, че не продължи по-дълго. Но все пак в началото на миналата година, с хората от тази кухня, решихме да направим едно събитие с мое участие, в което да разкажa за кулинарния ми опит до момента.

За всичко интересно, което ми се е случило през този период, за най-вълнуващата ми кулинарна среща в живота ми досега, а може би и за в бъдеще, а именно срещата с Рудолф, известен от канала 24 kitchen.

В началото малко се дърпах, защото много се притеснявах да говоря пред публика, но напук на моите притеснения, всичко мина по вода. Дори много от присъстващите ме поздравиха и казаха, че изглеждало сякаш имам доста опит пред публика, за което бях изключително щастлива.

Просто когато мислиш позитивно и искаш да разкажеш за едни от най-важните и вълнуващи събития в живота ти, забравяш за притеснението и оставяш емоциите да те водят или поне така се получи тогава. Но признавам, че се бях подготвила и предварително как долу-горе искам да протече презентацията ми. Това беше първият ми успех за годината, който беше наистина вълнуващ и важен за мен. Цялата история за презентацията ми в CoKitchen може да прочетете – ТУК.

Второто интересно събитие беше една вечеря, която посетихме с моята половинка.

Вечерята беше приготвена от италианския шеф готвач Роберто Дал Сено и студентите от HRC academy и се състоя в ресторанта на академията – р-т “Таланти”. Тъй като бяхме доста впечатлени от менюто, което предварително знаехме какво е, реших да напиша статия за тази вечеря, тъй като смятам, че хубавите неща трябва да се споделят. Цялата статия може да прочетете – ТУК.

От HRC ми бяха много благодарни за този мой разказ, придружен от снимков материал на менюто и ме поканиха на курс за десерти в тяхната академия, в знак на благодарност.

И понеже явно са видели моя ентусиазъм за учене на нови неща, няколко месеца по-късно ме поканикаха и на един уъркшоп за работа с изомалт, с който се правят невероятни скулптури. Определено беше много интересно, но и доста трудно, тъй като работата с изомалт е много специфична. Уъркшопът беше ръководен от шеф Барбара Кастильоне, която беше гост инструктор в HRC academy. Тя е мениджър на International Relationships в International Federation of Pastry, Ice Cream and Chocolate, както и капитан на италианския отбор за Световно първенство по сладкарство, сладолед и шоколад – FIPGC 2017.

Тези 2 събития се случиха през пролетта, а малко по-рано посетих един от най-важните ми курсове за годината – за ентремет десерти при Катето от Sugarmouse в кулинарно училище Amuse Bouche. Kазвам един от най-важните, защото най-накрая се докоснах до висшето сладкарство, до по-сложни техники и десерти. Имаше доста неща, които правех за първи път и затова курсът ми беше изключително полезен. Целият разказ за курса може да прочетете – ТУК.

Идва ред на най-хубавото нещо, което ми се случи през годината или поне тогава си мислех, че едва ли ще има по-хубаво. Участвах в един конкурс на списание Good Food за пролетни рецепти. В него се включих с две рецепти, които бях създала съвсем наскоро по случай 1-вия рожден ден на блога ми. Киш с картофи и сьомга и пай с ягоди, мента и шоколад. Включих се в последния ден от конкурса, в късния следобед, а и беше последен работен ден преди празници. Но когато най-малко очакваш да ти се случи нещо хубаво, то точно тогава се случва!

Рецептите ми бяха избрани за победител в конкурса и освен, че бяха публикувани в списанието, спечелих голямата награда – фурна за вграждане. Една страхотна награда!

Радостта ми тогава беше толкова голяма и неочаквана, че когато отворих списанието и видях снимките на моите ястия, буквално зяпнах от изненада, изтръпнах и тръгнах да тичам наобратно към вкъщи, за да споделя добрата вест с моята половинка. После се и поразплаках малко от щастие, за да има още повече драма в ситуацията. Определено съм от хората, които много лесно се разчустват, както от хубави, така и от лоши неща. Повече за историята около конкурса може да прочетете – ТУК.

Обаче хубавите неща не свършват до тук. Радостните новини продължават до края на годината.

Горе-долу по същото време, когато се включих в конкурса на Good Food участвах и в още един конкурс – България посреща вкусовете на света. Поканиха ме да се включа в него, въпреки че бях скептично настроена, че няма с какво да участвам, защото не съм особено голям традиционалист и не готвя почти никакви типични българския ястия. Но все пак се навих, тъй като в условията пишеше, че могат да бъдат включени и вариации или импровизации на българския ястия. Така вече реших, че има с какво да се включа. Избрах рецептата си за сирене по шопски (с чери домати). Втората рецепта беше за кифлички със сирена, сушени домати и сусам, като за основа съм ползвала рецептата за добруджанки. И третата рецепта беше на любимата ни вкъщи баница. Именно тя беше избрана и от журито да бъде сред победителите в конкурса. Всички избрани рецепти трябваше да бъдат презентирани на живо по време на фестивала за българска кухня “България посреща вкусовете на света”, който обиколи 7 български града.

Аз се включих в София, където беше и последната спирка на фестивала. Повече за фестивала може да прочетете в тази статия – ТУК.

От този конкурс и от фестивала пък последва една наистина страхотна награда. Всички победители от конкурса получихме шанса да посетим 5-дневен кулинарен курс с топ професионалисти в бранша. Шеф Андрей Стоилов (президент на Българската асоциация на професионалните готвачи и главен шеф готвач на х-л Маринела), който умело ни въведе в дебрите на българската кухня. Шеф Хюг Бутен – канадска кухня. Шеф Анри Донно – американска кухня. Това бяха 5 изумителни дни, които прекарахме в професионалната кухня на HRC academy, която всъщност е и кухнята на ресторант “Таланти”. Освен шефовете, покрай нас постоянно имаше и много от студентите на академията, които също ни показваха техники, даваха ни напътствия и ни помагаха в готвенето. Страхотно прекарано време с невероятни професионалисти и любители. Едно от най-хубавите неща на такива събития, е че се запознаваш с наистина страхотни хора, с които имате общи интереси.

С шеф Андрей Стоилов.

Малко по-рано, в началото на лятото, посетих курс за прясна паста в кулинарно училище Amuse Bouche. Oтдавна исках да отида на такъв курс, но все не успявах, но най-накрая беше дошъл и неговият ред. Там на място ми се стори по-лесно, когато си разточвахме пастата на ръка. Но когато реших да пробвам вкъщи, дори със същите брашна видях доста затруднения при разточването на ръка. Аз разточвам тестото, то се свива . И въпреки, че си е супер тренировка, се отказах да правя повече паста, докато не си купя машинка за разточване. На курса пък ни казаха, че няма смисъл от ползването й само за 3-4 порции, а само ако ще се правят повече. И така кръгът малко се затваря, но може би след време пак ще пробвам. За сметка на това, ньоките ми се получиха супер!

Ето малко снимки от курса. А всички снимки от него може да разгледате ТУК.

Първо омесваме тестото.

Разточваме тесто за талиатели.

Правим лазаня.

Правим тортелини.

Какво последва след това – през септември ме поканиха да отида на кастинг за предаването Bake Off. Не съм го споменавала до сега, защото първо, че не ме избраха, второ – аз нямах голямо желание да участвам и по-скоро исках да НЕ ми се обадят. И все си мисля, че каквото си мислиш, това ти се случва. Иначе кастингът си мина супер и първоначалната ми реакция веднага след интервюто беше, че няма как да не ми се обадят, но тя съдбата си знае работата (аз смело й вярвам).

Какво е следващото – още един конкурс, в който участвах. През изминалата година конкурси да искаш! Вече даже забравих кога участвах в него, сякаш беше юли или пък август, не помня понеже резултатите щяха да излезнат след месец-два. Конкурсът беше на списание “Кулинарен Журнал” по случай 10-годишнината на списанието. Имаше 10 категории, за които можеше да се изпратят рецепти. Аз се включих може би в половината от тях. Рецептата ми за “Киш с картофи и сьомга” беше избрана за подгласник в категорията “Ястия с риба”.

Наградата за подгласниците е курс в Метро академия, за който все още очаквам ваучер или нещо подобно. Трябваше да има и официално награждаване в Метро академия, но нещо отпадна. Кулинарен журнал издадоха книга с рецептите на победителите и подгласниците, както и с още рецепти, изпратени им за конкурса. Рецептите са били изпробвани от тях и снимани от тях, затова в книгата ястията не са със снимките, които ние участниците пратихме. Книгата излезе точно на рождения ми ден, за да го направи още по-вълнуващ!

Рецептата за киша може да намерите ето ТУК.

Още една от рецептите, с които участвах в конкурса, беше публикувана в книгата. Кифлички със сирена, сушени домати и сусам. Рецептата е ТУК.

Последното ми участие беше наистина медийно. Добре, че не беше по телевизията, че за там доста бих се притеснила :D. Беше в списание “Рецепти за здраве”, от където ме поканиха да бъда техен гост в един от ноемврийските им броеве. Публикуваха интервю с мен, няколко мои рецепти и корицата на списанието беше на едно от последните ми творения – шоколадови трюфели с рози.

Ах, тази корица колко радост ми носи всеки път като я видя. Честно казано снимката на трюфелите все едно наистина я бях правила специално за тяхната корица.

Това си постижение май го определям като най-голямо за годината, а и може би ми донесе най-много радост, ама то аз вече се обърках. Да беше едно, че да избереш кое е по по-най, ама както видяхте не е. Просто беше такава годината, тази не знам каква ще бъде, надявам се да е хубава и още по-успешна.

Малко преди да излезе списанието на пазара, със снимката на трюфелите с рози, участвах в един конкурс, организаран от Chivas Goodlife. Повече за уъркшопите, които организират може да разгледате ТУК. И бях сред късметлиите, които избраха да посетим един наистина чудесен уъркшоп на тема кулинарна фотография в студиото на Goodlife. Първо хапнахме от това, което щяхме да снимаме, за да не бъдем после нервни, докато трябва да снимаме храната. Какъв по-добър уъркшоп от този! Беше наистина много полезен, накрая дори обработвахме снимките на Photoshop. И вече съм включила някои от нещата, които ни показаха, не че не ги бях виждала и преди, но нещо избягвах да ги правя .

Ето и двете композиции, които създадохме всички там, които определно нямаше да са толкова страхотни без чудесно приготвената паста болонезе от Деси и страхотните фотографски умения на нея и Стоян, които са лицата зад Goodlife. Може да разгледате тeхния портфолио – сайт ето ТУК.

Почти сме на финала.
Малко преди коледа получих един чудесен подарък. Участвах в един конкурс на TLC България в играта “Твоята най-добра коледна вечеря” с рецептата за много любимия на все повече хора тиквен пай с шоколад и карамелизирани фъстъци. И бях сред избраните, които спечелиха вечеря за двама в ресторант Кактус на шеф Манчев. Рецептата за пая може да видите – ТУК.

Това, с което завърших годината беше един коледен проект, който правя за 2-ри път, но беше още по-мащабен и изморителен от първия. Не съм сигурна всъщност кой беше по-изморителен, защото при първия от преумората и недоспиването се разболях накрая. А при сегашния ми се разцентроваха всички системи, но не се разболях и мисля, че вече се възстанових от повредите. Проектът представляваше подготвяне на коледни кутии и кошници със сладки, които можеха да се поръчат при мен. Получих доста повече поръчки, отколкото очаквах и се почна едно голяяямо денонощно печене.

Ето и една снимка, повече за проекта може би ще разкажа скоро.

До тук ви разказах за страхотните неща, които ми се случиха през тази година, за които съм изключително благодарна. Трудностите, обаче ще ви ги спестя или почти. Годината беше колкото и хубава, толкова и тежка за мен. Беше трудна психически! През по-голямата част от времето бях в депресия, с която се борех постоянно, а от това да се бориш със себе си по-трудно няма! Споменавам го само за да отбележа, че не всичко, което виждаме е цветя и рози, както много хора си мислят, заради всичко хубаво, което ми се случи.

Въпреки това, не спирам да вярвам в светлото бъдеще, знаейки, че хубавото тепърва предстои!

Останете позитивни!

С най-добри пожелания,
Ани от Kulinarendom!

Преди няколко седмици приключи 3-тия по ред сладкарски курс, който съм посещавала до сега в Amuse Bouche. Всеки път е забавно, всеки път е интересно, всеки път срещам нови хора.

Този път обаче ми беше особено интересно. Курсът беше за гурме десерти и техниките, които се показват ги определям като висш пилотаж или още като “професионално” сладкарство. Радвам се, че успях да надникна в дълбокото и изводът за мен беше, че не всичко ми допада, което не мисля, че е лошо. Напротив, това ще ме накара да продължавам да имам собствен стил и разбирания, както е при всеки човек.

Много от нещата, които приготвихме, не бях правила до сега и затова ми беше толкова интересно. Всъщност още преди 2 години ми се ходеше на такъв курс, но тогава нямаше подобен. Така че благодаря на Катето, че се появи, за да споделя от нейния опит. Благодаря, разбира се, и на Бобитата, които целеустремено развиват своето училище и дават възможност на запалените кулинарни любители, та даже и професионалисти, да обогатяват своите знания.

Тъй като е логично, че няма как да ви разкажа в детайли как сме приготвяли десертите по време на курса, мога само леко да ви подразня с малко снимки и кратка информация :).

Преди да ви разкажа за курса, ще започна с това, че от известно време (Бобитата да кажат от кога точно) училище Амuse Bouche се намира на много удобно място, до метростанция Джеймс Баучер. Кухнята или обучителният център е повече от просторен. Спомням си че, когато за първи път видях снимки оттам, бях много очарована и нямах търпение да посетя някой курс, за да видя кухнята на живо. Успях да го направя още през миналия Септември, когато изкарах курса за френски десерти при Катето.

А сега по същество за “Гурме десертите”. Всички десерти, които приготвяхме по време на курса бяха от типа “entremet”, което означава десерт от няколко слоя с различни вкусове и текстури. За да правите такъв тип десерти е добре да се сдобиете с малки кръгли и квадратни рингчета, поне по няколко броя и от 2-та вида, както и големи (кръгли) рингове. Големите са, за да може да правите торти, които имат вътрешен слой или слоеве, които са с по-малък диаметър от основата на тортата. Накрая ще ви покажа снимка на такова творение. Задължително трябва да разполагате с пошове (това дори не трябва да го споменавам, но все пак), сладкарски термометър също е желателно. За един от десертите по-долу ни бяха необходими силиконови формички от полусфери, които също често се използват. Друго, което също е полезно е ацетатна хартия, която може да намерите в книжарниците или в някой от сладкарските магазини.

И така….курсът започна с шоколадови творения, че как иначе. Първия ден приготвихме ШОКОЛАДОВ МУС С ГЕЛ ОТ НАР ВЪРХУ КАКАОВА МАСЛЕНА БИСКВИТА и МУС ОТ БЯЛ ШОКОЛАД С ШАМПАНСКО И КОКОС ВЪРХУ КОКОСОВА БИСКВИТА.

След като занесох десертите вкъщи, не ги прибрах в хладилника, защото мислех да ги снимам преди да ги опитаме. И от стоенето на стайна температура се получи този интересен ефект с шоколадовата заливка

От двата десерта, шоколадовия мус с гела от нар определено ми беше фаворит. Комбинацията на черен шоколад с леко киселия нар беше много добра. Така че определено ви препоръчвам да пробвате нещо такова. В краен случай взимате си фреш от нар и парче шоколад и пак ще е вкусно

Следващият десерт е вкусовият ми фаворит от целия курс. Торта “Черна гора”. Няма как да не ми хареса – лек шоколадов блат, сметанов крем с кирш, шоколадово кремьо и крем шантили с маскарпоне.

Следващият десерт има доста интересна визия.

ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА
МАСЛЕНА БИСКВИТА С МАК И ЛИМОН, ЯБЪЛКОВ МУС, КРЕМ С ЛИМОН И
ЛАЙМ, ГЛАЗУРА С БЯЛ ШОКОЛАД, КАРАМЕЛЕНА ДАНТЕЛА С МАК И СУСАМ.

Въпреки че не ям нищо, в което има хранителна боя, този път реших да направя изключение, за да опитам все пак какво сме приготвили. Десертът беше наистина доста свеж, заради съчетанието на лимон и лайм с ябълковия мус.

Ред е на втория ми по ред фаворит от целия курс.

ENTREMET С ПОШИРАНИ КРУШИ И КАРАМЕЛ.
ОРЕХОВ ДАКОАЗ, МУС КАРАМЕЛ, БАВАРСКИ КРЕМ, КАРАМЕЛИЗИРАНИ
ОРЕХИ, КАРАМЕЛЕНА ГЛАЗУРА, КАРАМЕЛ ПЧЕЛНА ПИТА ЗА ДЕКОРАЦИЯ,
ОРЕХОВ НУГАТИН ЗА ДЕКОРАЦИЯ.

След този десерт определено се вдъхнових от комбинацията на карамел с круши. Бих пробвала да направя пай или кекс с круши, заляти с карамел. Сега ми хрумва и идеята за сладолед с парченца круша и топинг карамел. Идеи много :).

Заливане на десерта с карамелена глазура.

Това отгоре е карамел пчелна пита

Орехов нугатин.

За жалост следващия десерт не можах да го опитам в пълния му блясък.

ДЕСЕРТ КАФЕ И ШОКОЛАД.
ШОКОЛАДОВ БЛАТ С БАДЕМИ, ШОКОЛАДОВО КРЕМЬО, БЯЛ ШОКОЛАДОВ
ГАНАШ С КАФЕ, КАФЕ ГРАНИТА И ШОКОЛАДОВ СОС.

Тъй като гранитата щеше да се разтопи до вкъщи, изобщо пропуснах да я сложа върху моя десерт, май и шоколадов сос не си сложих. Но пък шоколадовото кремьо вече ми е много любимо. В случая сме го направили само от захар, жълтъци, сметана и шоколад, но може да има и други добавки. На картинката се вижда основата от шоколадовия блат, а над него е кремьото.

Предпоследният десерт имаше много интересен вкус, заради наличието на кестени в него.

РИСУВАНА ДЖОКОНДА С КЕСТЕНИ И ДЮЛИ.
ПАСТА ЗА ОЦВЕТЯВАНЕ, БЛАТ ДЖОКОНДА, КРЕМ С КЕСТЕНИ И
ШОКОЛАД, ПАРФЕ КРЕМ С КАФЕ.

Тъй като карамела на кестена ми стана с доста дълъг връх, реших да го разчупя на няколко пръчици. За по-нестандартна визия, реших да ги сложа отстрани на десерта и се получиха антенки. Някои казаха, че заприличало на извънземно, но аз мисля че има своя чар :). Пък и само с импровизиране се стига до успех, нали?

Боби във вихъра си

Някой от групата беше доста изобретателен и измисли този начин, за да изчакаме карамелът да изстине

И последният десерт е черешката на тортата :).
ВИОЛЕТКА
МАЛИНОВ КРЕМ, МУС ОТ ШАМ ФЪСТЪК, ЖЕЛЕ ОТ БОРОВИНКИ,
БЛАТ С ШАМ ФЪСТЪК

Фотосесията вкъщи :). Всеки път беше наистина трудно да снимам сладкишите веднага след курса вкъщи, защото нямахме търпение да ги опитаме. Но въпреки това съм успяла да снимам почти всичко :).

Визията на този десерт определено е впечатляваща, вкуса също е доста свеж. Единствено количеството желатин в десерта за мен беше твърде осезаемо и не ми допадна. Няма пълно щастие :).

С този десерт приключиха нашите кулинарни изяви, поне за този курс. Накрая чак ми беше тъжно, чe свършва, защото въпреки че отивах винаги много изморена, накрая се чуствах по-добре. Времето, прекарано с хора, на които им харесва да правят неща като теб, е наистина много важно нещо

Ще ви покажа още малко снимки, за да се потопите по-добре в атмосферата на курса. Може и на вас да ви се доправят сладкиши :).

Бъркам си нещо аз, а Катето затопля ринга с горелка, за да отдели десерта от него :).

Имаше и доста забавни моменти :).

Тортички “Черна гора”.

Творчески хаос

Аз пак бъркам нещо, а Катето май се кара за нещо :).

Хмм, че вкусно

Не са ли красиви

Красота в малък вариант

Единственият кавалер в групата се представя подобаващо

Ето ни щастливи на финала. Аз съм се ухилила като репичка, ама то ще да е било от пре-щастие

Кулинарните курсове са страхотно преживяване. Следващите, които ме зоват при първа възможност са за прясна паста и суши. А до тогава ще се опитам да увелича броя на хората, за които да готвя (това не го разбирайте погрешно).

Stay tuned!