През 2016г. ми се случиха толкова много хубави неща в кулинарен аспект, че не знам откъде да започна. Затова ще карам по хронологичен ред. Даже пишейки тези първи редове се сещам, че тези неща всъщност са много повече отколкото си мисля.

Първото и едно от най-запомнящите се събития през годината, беше презентацията ми в CoКitchen. По това време и по-точно в края на 2015 и началото на 2016, имах шанса да приготвям някои мои сладкиши в CoКitchen (споделена кухня).

Рецептата и изпълнението на тортата е моя, но крайната презентацията беше на един колега от CoKitchen.

Много приятен опит, за който наистина съжалявам, че не продължи по-дълго. Но все пак в началото на миналата година, с хората от тази кухня, решихме да направим едно събитие с мое участие, в което да разкажa за кулинарния ми опит до момента.

За всичко интересно, което ми се е случило през този период, за най-вълнуващата ми кулинарна среща в живота ми досега, а може би и за в бъдеще, а именно срещата с Рудолф, известен от канала 24 kitchen.

В началото малко се дърпах, защото много се притеснявах да говоря пред публика, но напук на моите притеснения, всичко мина по вода. Дори много от присъстващите ме поздравиха и казаха, че изглеждало сякаш имам доста опит пред публика, за което бях изключително щастлива.

Просто когато мислиш позитивно и искаш да разкажеш за едни от най-важните и вълнуващи събития в живота ти, забравяш за притеснението и оставяш емоциите да те водят или поне така се получи тогава. Но признавам, че се бях подготвила и предварително как долу-горе искам да протече презентацията ми. 😉 Това беше първият ми успех за годината, който беше наистина вълнуващ и важен за мен. Цялата история за презентацията ми в CoKitchen може да прочетете – ТУК.

Второто интересно събитие беше една вечеря, която посетихме с моята половинка.

Вечерята беше приготвена от италианския шеф готвач Роберто Дал Сено и студентите от HRC academy и се състоя в ресторанта на академията – р-т “Таланти”. Тъй като бяхме доста впечатлени от менюто, което предварително знаехме какво е, реших да напиша статия за тази вечеря, тъй като смятам, че хубавите неща трябва да се споделят. Цялата статия може да прочетете – ТУК.

От HRC ми бяха много благодарни за този мой разказ, придружен от снимков материал на менюто и ме поканиха на курс за десерти в тяхната академия, в знак на благодарност.

И понеже явно са видели моя ентусиазъм за учене на нови неща, няколко месеца по-късно ме поканикаха и на един уъркшоп за работа с изомалт, с който се правят невероятни скулптури. Определено беше много интересно, но и доста трудно, тъй като работата с изомалт е много специфична. Уъркшопът беше ръководен от шеф Барбара Кастильоне, която беше гост инструктор в HRC academy. Тя е мениджър на International Relationships в International Federation of Pastry, Ice Cream and Chocolate, както и капитан на италианския отбор за Световно първенство по сладкарство, сладолед и шоколад – FIPGC 2017.

Тези 2 събития се случиха през пролетта, а малко по-рано посетих един от най-важните ми курсове за годината – за ентремет десерти при Катето от Sugarmouse в кулинарно училище Amuse Bouche. Kазвам един от най-важните, защото най-накрая се докоснах до висшето сладкарство, до по-сложни техники и десерти. Имаше доста неща, които правех за първи път и затова курсът ми беше изключително полезен. Целият разказ за курса може да прочетете – ТУК.

Идва ред на най-хубавото нещо, което ми се случи през годината или поне тогава си мислех, че едва ли ще има по-хубаво. Участвах в един конкурс на списание Good Food за пролетни рецепти. В него се включих с две рецепти, които бях създала съвсем наскоро по случай 1-вия рожден ден на блога ми. Киш с картофи и сьомга и пай с ягоди, мента и шоколад. Включих се в последния ден от конкурса, в късния следобед, а и беше последен работен ден преди празници. Но когато най-малко очакваш да ти се случи нещо хубаво, то точно тогава се случва!

Рецептите ми бяха избрани за победител в конкурса и освен, че бяха публикувани в списанието, спечелих голямата награда – фурна за вграждане. Една страхотна награда!

Радостта ми тогава беше толкова голяма и неочаквана, че когато отворих списанието и видях снимките на моите ястия, буквално зяпнах от изненада, изтръпнах и тръгнах да тичам наобратно към вкъщи, за да споделя добрата вест с моята половинка. После се и поразплаках малко от щастие, за да има още повече драма в ситуацията. Определено съм от хората, които много лесно се разчустват, както от хубави, така и от лоши неща. Повече за историята около конкурса може да прочетете – ТУК.

Обаче хубавите неща не свършват до тук. Радостните новини продължават до края на годината.

Горе-долу по същото време, когато се включих в конкурса на Good Food участвах и в още един конкурс – България посреща вкусовете на света. Поканиха ме да се включа в него, въпреки че бях скептично настроена, че няма с какво да участвам, защото не съм особено голям традиционалист и не готвя почти никакви типични българския ястия. Но все пак се навих, тъй като в условията пишеше, че могат да бъдат включени и вариации или импровизации на българския ястия. Така вече реших, че има с какво да се включа. Избрах рецептата си за сирене по шопски (с чери домати). Втората рецепта беше за кифлички със сирена, сушени домати и сусам, като за основа съм ползвала рецептата за добруджанки. И третата рецепта беше на любимата ни вкъщи баница. Именно тя беше избрана и от журито да бъде сред победителите в конкурса. Всички избрани рецепти трябваше да бъдат презентирани на живо по време на фестивала за българска кухня “България посреща вкусовете на света”, който обиколи 7 български града.

Аз се включих в София, където беше и последната спирка на фестивала. Повече за фестивала може да прочетете в тази статия – ТУК.

От този конкурс и от фестивала пък последва една наистина страхотна награда. Всички победители от конкурса получихме шанса да посетим 5-дневен кулинарен курс с топ професионалисти в бранша. Шеф Андрей Стоилов (президент на Българската асоциация на професионалните готвачи и главен шеф готвач на х-л Маринела), който умело ни въведе в дебрите на българската кухня. Шеф Хюг Бутен – канадска кухня. Шеф Анри Донно – американска кухня. Това бяха 5 изумителни дни, които прекарахме в професионалната кухня на HRC academy, която всъщност е и кухнята на ресторант “Таланти”. Освен шефовете, покрай нас постоянно имаше и много от студентите на академията, които също ни показваха техники, даваха ни напътствия и ни помагаха в готвенето. Страхотно прекарано време с невероятни професионалисти и любители. Едно от най-хубавите неща на такива събития, е че се запознаваш с наистина страхотни хора, с които имате общи интереси.

С шеф Андрей Стоилов.

Малко по-рано, в началото на лятото, посетих курс за прясна паста в кулинарно училище Amuse Bouche. Oтдавна исках да отида на такъв курс, но все не успявах, но най-накрая беше дошъл и неговият ред. Там на място ми се стори по-лесно, когато си разточвахме пастата на ръка. Но когато реших да пробвам вкъщи, дори със същите брашна видях доста затруднения при разточването на ръка. Аз разточвам тестото, то се свива 😀 . И въпреки, че си е супер тренировка, се отказах да правя повече паста, докато не си купя машинка за разточване. На курса пък ни казаха, че няма смисъл от ползването й само за 3-4 порции, а само ако ще се правят повече. И така кръгът малко се затваря, но може би след време пак ще пробвам. За сметка на това, ньоките ми се получиха супер! 😉

Ето малко снимки от курса. А всички снимки от него може да разгледате ТУК.

Първо омесваме тестото.

Разточваме тесто за талиатели.

Правим лазаня.

Правим тортелини.

Какво последва след това – през септември ме поканиха да отида на кастинг за предаването Bake Off. Не съм го споменавала до сега, защото първо, че не ме избраха, второ – аз нямах голямо желание да участвам и по-скоро исках да НЕ ми се обадят. И все си мисля, че каквото си мислиш, това ти се случва. 😉 Иначе кастингът си мина супер и първоначалната ми реакция веднага след интервюто беше, че няма как да не ми се обадят, но тя съдбата си знае работата (аз смело й вярвам).

Какво е следващото – още един конкурс, в който участвах. През изминалата година конкурси да искаш! 😀 Вече даже забравих кога участвах в него, сякаш беше юли или пък август, не помня понеже резултатите щяха да излезнат след месец-два. Конкурсът беше на списание “Кулинарен Журнал” по случай 10-годишнината на списанието. Имаше 10 категории, за които можеше да се изпратят рецепти. Аз се включих може би в половината от тях. Рецептата ми за “Киш с картофи и сьомга” беше избрана за подгласник в категорията “Ястия с риба”.

Наградата за подгласниците е курс в Метро академия, за който все още очаквам ваучер или нещо подобно. Трябваше да има и официално награждаване в Метро академия, но нещо отпадна. Кулинарен журнал издадоха книга с рецептите на победителите и подгласниците, както и с още рецепти, изпратени им за конкурса. Рецептите са били изпробвани от тях и снимани от тях, затова в книгата ястията не са със снимките, които ние участниците пратихме. Книгата излезе точно на рождения ми ден, за да го направи още по-вълнуващ!

Рецептата за киша може да намерите ето ТУК.

Още една от рецептите, с които участвах в конкурса, беше публикувана в книгата. Кифлички със сирена, сушени домати и сусам. Рецептата е ТУК.

Последното ми участие беше наистина медийно. Добре, че не беше по телевизията, че за там доста бих се притеснила :D. Беше в списание “Рецепти за здраве”, от където ме поканиха да бъда техен гост в един от ноемврийските им броеве. Публикуваха интервю с мен, няколко мои рецепти и корицата на списанието беше на едно от последните ми творения – шоколадови трюфели с рози.

Ах, тази корица колко радост ми носи всеки път като я видя. Честно казано снимката на трюфелите все едно наистина я бях правила специално за тяхната корица.

Това си постижение май го определям като най-голямо за годината, а и може би ми донесе най-много радост, ама то аз вече се обърках. Да беше едно, че да избереш кое е по по-най, ама както видяхте не е. 😀 Просто беше такава годината, тази не знам каква ще бъде, надявам се да е хубава и още по-успешна.

Малко преди да излезе списанието на пазара, със снимката на трюфелите с рози, участвах в един конкурс, организаран от Chivas Goodlife. Повече за уъркшопите, които организират може да разгледате ТУК. И бях сред късметлиите, които избраха да посетим един наистина чудесен уъркшоп на тема кулинарна фотография в студиото на Goodlife. Първо хапнахме от това, което щяхме да снимаме, за да не бъдем после нервни, докато трябва да снимаме храната. Какъв по-добър уъркшоп от този! Беше наистина много полезен, накрая дори обработвахме снимките на Photoshop. И вече съм включила някои от нещата, които ни показаха, не че не ги бях виждала и преди, но нещо избягвах да ги правя 😀 .

Ето и двете композиции, които създадохме всички там, които определно нямаше да са толкова страхотни без чудесно приготвената паста болонезе от Деси и страхотните фотографски умения на нея и Стоян, които са лицата зад Goodlife. Може да разгледате тeхния портфолио – сайт ето ТУК.

Почти сме на финала.
Малко преди коледа получих един чудесен подарък. Участвах в един конкурс на TLC България в играта “Твоята най-добра коледна вечеря” с рецептата за много любимия на все повече хора тиквен пай с шоколад и карамелизирани фъстъци. И бях сред избраните, които спечелиха вечеря за двама в ресторант Кактус на шеф Манчев. Рецептата за пая може да видите – ТУК.

Това, с което завърших годината беше един коледен проект, който правя за 2-ри път, но беше още по-мащабен и изморителен от първия. Не съм сигурна всъщност кой беше по-изморителен, защото при първия от преумората и недоспиването се разболях накрая. А при сегашния ми се разцентроваха всички системи, но не се разболях и мисля, че вече се възстанових от повредите. 😀 Проектът представляваше подготвяне на коледни кутии и кошници със сладки, които можеха да се поръчат при мен. Получих доста повече поръчки, отколкото очаквах и се почна едно голяяямо денонощно печене.

Ето и една снимка, повече за проекта може би ще разкажа скоро.

До тук ви разказах за страхотните неща, които ми се случиха през тази година, за които съм изключително благодарна. Трудностите, обаче ще ви ги спестя или почти. Годината беше колкото и хубава, толкова и тежка за мен. Беше трудна психически! През по-голямата част от времето бях в депресия, с която се борех постоянно, а от това да се бориш със себе си по-трудно няма! Споменавам го само за да отбележа, че не всичко, което виждаме е цветя и рози, както много хора си мислят, заради всичко хубаво, което ми се случи.

Въпреки това, не спирам да вярвам в светлото бъдеще, знаейки, че хубавото тепърва предстои!

Останете позитивни!

С най-добри пожелания,
Ани от Kulinarendom!