Tози Великден беше различен! Да, беше различен за всички хора, наистина. За моето семейство това беше най-тъжният Великден в живота ни. На Цветница си отиде моята баба. И за жалост не си отиде на село, както много й се искаше. Тя стана звездичка на небето, която винаги ще грее за нас.

Затова тази великденска фотосесия реших да посветя на нея! Исках да е много цветна, каквото беше и душата й! За първи път в живота ми боядисвах яйца, защото вече няма да има кой да направи най-хубавите такива на празника. И през цялото време си мислех за нея, може би затова станаха толкова хубави.

Баба ми не беше обикновена личност. Тя беше много борбена, силна и активна до последно. Една на не знам колко. Имаше невероятното умение за оправност, което честно казано малко хора познавам да притежават точно такова. Обединяваше цялото ни семейство! Беше добра, блага, усмихната и много обичаща семейството си. Правеше всичко по силите си да може то да е добре. На 74 години, продължаваше всяка година, както и тази да прави и продава мартеници. Отглеждаше цветя и продаваше и тях постоянно. И по случайност или не си отиде на Цветница! Надявам се да е отишла на красиво и цветно място. Тя го заслужаваше!

Листенцата по яйцата бяха нейна запазена марка, макар да ги правеше по малко по-различен начин. Въпреки това бях много щастлива, че ми се получиха. Използвах само естествени оцветители – обелки от бял и червен лук, куркума и сини боровинки. Жалко, че никога няма да мога да й покажа тези снимки. Но пък те и още много хубави спомени ще ми напомнят винаги за нея. За най-добрата баба, която ме изпращаше или пращаше винаги от нейните цветя!